„Газа“ е думата, която демократите не смеят да прошепнат в Чикаго
Ако имаше демократично табу в Чикаго, Газа щеше да е това: Не споменавайте войната. Палестинските знамена са отнети на бездомни дисиденти; протестираща с хиджаб беше заглушена от скандирания „Ние обичаме Джо“ и ударена с плакат на Байдън, след като прекъсна речта на президента; разрешените демонстрации са поставени под карантина на известно разстояние. Дори да повдигнеш най-противоречивия въпрос за външната политика на Америка означава да изкушиш съдбата.
И все пак мълчанието е най-мъдрият вариант на Камала Харис. Като вицепрезидент на Байдън, Харис не може открито да скъса с шефа си. Последният път, когато тази дилема възникна, беше през 1968 г., когато Хюбърт Хъмфри, номер две на Линдън Джонсън и кандидат на Демократическата партия, агонизира дали да призове за спиране на килимните бомбардировки над Северен Виетнам. Увъртането помогна на Хъмфри да струва изборите.
Еквивалентът на Харис би бил заплашване с оръжейно ембарго, освен ако Израел не се съгласи на прекратяване на огъня. Подобна позиция би подкопала Байдън, който миналата седмица размаха още един оръжеен пакет за Израел за 20 милиарда долара. Дори ако Байдън насърчи Харис да играе лошо ченге за негова полза за Израел, мълчанието пак щеше да бъде най-добрата й позиция в кампанията.
Ясната позиция в двата случая би струвала на Харис подкрепа. Отстояването на статуквото допълнително би отчуждило прогресивните, включително 100 000-те, които избраха „неангажирани“ пред Байдън на първичните избори в Мичиган по-рано тази година. Надеждите на Харис за Белия дом зависят от спечелването на променящи се щати като Мичиган, което може да зависи от няколко хиляди гласа.
Но заплахата да използва лостовете на Америка над Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, може да избухне в лицето на Харис. Тя вече отблъсна някои еврейско-американски гласоподаватели, когато избра Джош Шапиро, губернатор на Пенсилвания, като неин кандидат за вицепремиера. Изборът й почти със сигурност е мотивиран от амбициите на Шапиро за Белия дом. Никой президент не иска номер две, който е нетърпелив за бъдещето. Нейният избраник, Тим Уолц, се предполага, че няма амбиции за първото място.
Така или иначе, Харис е преследвана от слухове, че е пропуснала Шапиро поради неговите очевидно по-силни произраелски наклонности или дори защото той е евреин. Шапиро отхвърли твърдението на Доналд Тръмп, че Харис го е пропуснал, защото е евреин. „Тръмп е най-малко надеждният човек, когато става въпрос за омраза и фанатизъм и със сигурност антисемитизъм“, каза той. Пенсилвания има голямо еврейско население. Състоянието също е от решаващо значение за способността на Харис да печели.
Недостатъкът на Харис да не казва нищо е, че всяка страна има възможност да си представи най-лошото от нея. Докато демократите празнуват настроението около новия си знаменосец, глобалната репутация на Америка търпи неописуеми щети. Визуалните обиколки на Газа напомнят за Варшава през 1945 г. или Грозни през 1999 г. Никой, който изследва изравнената територия, не може да повярва, че Израел е практикувал нещо подобно на прецизни бомбардировки. „Безразборно“ не е съвсем правилно. Унищожаването на Газа от Израел изглежда по-скоро като умишлена политика да се даде колективен урок на палестинците, главно с американски оръжия.
Това, че Байдън е славен като велик президент в Чикаго, е отчасти функция на демократичната вина. Партията го принуди да напусне с нетипична за него безпощадност. Да го похвалиш на излизане е един от начините да спасиш съвестта си. И все пак възхищението за Байдън рискува да се отклони в хипербола. Лошото му досие в Близкия изток датира отпреди клането на Хамас на 7 октомври миналата година.
Той не успя да изпълни обещанието си да се присъедини отново към ядреното споразумение с Иран. Тръмп изтегли Америка през 2018 г. Свръхпредпазливостта на Байдън беше мотивирана от страха от про-Нетаняху израелското лоби, което винаги е виждало сделката с Иран като умиротворяване. Това определи шаблона за отговора му на 7 октомври. Всеки път, когато Нетаняху се обаждаше на блъфа на Байдън, той отстъпваше. Един марсианец, който наблюдава отношенията между САЩ и Израел, може да заключи, че Израел е решаващ. В няколкото случая, когато Байдън намекна, че може да използва силата на Америка, за да ограничи Израел, той се почувства длъжен да слезе.
Байдън отново тази седмица се опитва да тласне Нетаняху към прекратяване на огъня. Усилията му изглеждат също толкова запуснати, колкото и предишните. С късмет Харис ще премине през следващите 10 седмици без по-широка война в Близкия изток. Ако победи Тръмп през ноември, ще разберем какво наистина мисли. Тя намекна грубо, че е много по-разстроена от Байдън за човешките жертви в Газа.
Единственият въпрос, по който Харис трябва да говори, е съдбата на палестинците, ако Тръмп спечели. Той не се интересува от тяхното положение. Нито трябва да бъде загадка къде антисемитизмът е най-заплашителен в Америка. Антиционистката левица може да скандира инфантилни лозунги за освобождаване на Палестина „от реката до морето“. Но както показва Чикаго, те едва влизат в палатката на демократите. Междувременно Тръмп вечеря с отричащи Холокоста в Мар а Лаго. Това не е сложно.
